Семейството на убит през 2003 г. от полицаи (официално е записан като самоубил се) осъди държавата в Страсбург и в делото поименно се споменава сегашният премиер Борисов, тогава главен секретар на МВР, който е издал заповед да се стреля с гранатомет по къщата, където се е скрила жертвата.

Случката стана през декември 2003 край Харманли, където в двуетажна вила се беше барикадирал Тодор Димов Тодоров-Чакъра. Тодоров е трябвало да бъде задържан, за да бъде отведен в затвора за изтърпяване на 6-месечна присъда, задето е предоставял жилище за сексуслуги. Той се барикадира, а отвън го обгражда цяла армия от 100 полицаи и го държи под обсада два дни, когато идва „главнокомандващият” Борисов и нарежда да се стреля с гранатомет. 

По къщата са изстреляни 15 снаряда и тя е опожарена и полуразрушена. Жертвата е намерена, според полицейските доклади, обгорена и обезобразена, но с халка от граната в дясната ръка, което става основание да се запише като самоубил се.

Медиите по онова време възхваляват Борисов като Рамбо и Батман и никой не повдига сериозно въпроса защо е нужно да се води война с такава огнева мощ против човек, осъден на 6 месеца затвор.

Неофициално се носят версии, че Борисов лично е имал интерес обграденият да не излезе жив, но те са недоказуеми и граничат с теория на конспирацията. Не това е важното – защо трябва да се стреля така по ограден човек?

Според адвоката Михаил Екимджиев, „ако има прокуратура в България, след днешното решение на Страсбург, трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов”, заяви той пред “Правен свят”, който пръв съобщи новината за тази присъда от Страсбург.

Екимджиев е един от адвокатите на семейството на жертвата пред Европейския съд по правата на човека.

В решението си съдът в Страсбург констатира нарушение на чл. 2 от конвенцията за правата на човека – право на живот, което може да бъде отнето само при изпълнение на присъда или когато това е “абсолютно необходимо” за: защита от незаконно насилие, за осъществяване на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода, както и за действия за потушаване на бунт или метеж, предприети  в съответствие със закона, цитира решенията на съда „Правен свят”. 

Нарушенията са, че няма “абсолютна необходимост” на употребата на сила, а второто, че няма ефективно разследване, което не е изследвало въпроса за употребата на сила.

В жалбата пред съда е цитирано интервю на Бойко Борисов пред в. “24 часа” от 19 май 2004 г., в което той заявява: “Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация , ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз.”

„От гледна точка на мотивите на решението на Страсбург той (б. р. – Бойко Борисов) би следвало да е отговорен, ако не в съпричастност към убийството на Тодор Димов, то в злоупотреба с власт и превишаване на правомощия”, казва адвокат Екимджиев пред „Правен свят”.

Държавата е осъдена да плати на двамата синове на загиналия - Добромир и Данаил, и на съпругата му Вера общо 50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, както и 4684 евро за адвокатите им.

Каквото и да приказва сегашният премиер, неговата „ювелирна акция” през 2003 година е доказан от международен съд произвол. Както се вижда, Борисов тогава се е гордеел с извършеното и в негов стил се е пъчил пред медиите.

Разбира се, трудно може да се очаква, че у нас някой прокурор ще започне разследване срещу премиера, въпреки че има всички основания.

Сегашните на власт ще се опитат да си назначат послушен прокурор, както и да се казва той – Цацаров или Бойко Найденов. И така да си осигурят безпроблемно съществуване в следващите 7 години. Но всяко политическо назначение на свои хора за главен прокурор досега (Татарчев, Филчев), показа, че на тях не може да се разчита.

Дори сега да изберат някой послушен прокурор като Борис Велчев, това не е гаранция за недосегаемост на Борисов. Той веднага ще попадне на мушката, щом политическата конюнктура се промени.

Срещу него има основания за още поне три разследвания и наказателни дела. Разбира се, най-скандалното ще е за прословутия разговор с шефа на митниците Танов, на когото нарежда да прекрати проверка на акцизен нарушител. 

Досегашният главен прокурор Велчев оневини Борисов, като каза, че нямало последствия от неговата намеса. Но по Наказателния кодекс не последствията, а оказването на натиск са престъпление. И когато е извършено от длъжностно лице върху по-нискостоящ, наказанието е до 5 години затвор.

Срещу Борисов неминуемо ще бъде повдигнато обвинение - за този случай има достатъчно свидетели, които никой още не е разпитал. Но това ще стане след години. Както във Франция осъдиха бившия кмет на Париж, а после президент Жак Ширак, с 15 години закъснение за престъпления, извършени в общината.

Бившият кмет, а после премиер Борисов, е оставил основания за съдебни преследвания и като главен секретар, и като кмет, а сега и като премиер. И съдебното преследване срещу него няма да е чак след 15 години, а по-скоро.

Студентите по право един ден ще изучават неговия случай в университетите.