След дълбоката "зима" в отношенията между България и Катар изневиделица пукна "пролетта". Само че около дългия списък с евентуални катарски инвестиции витаят доста неясноти и съмнения, твърди Ясен Бояджиев.
На катарските пари се разчита за всичко - да заменят вътрешния финансов недоимък, еврофондовете, когато не стигат или където не ги дават, европейските инвестиции, секнали заради кризата, и европейските пазари, износът за които също кризисно се свива.
И разцъфтяха пролетни надежди и мечтания за инвестиции и търговски сделки. В списъка, ако не изпускаме нещо, през последните два месеца бяха включени две магистрали, един мост над или един тунел под Дунава, пчеларството, овцевъдството, пасищното животновъдство и рибарството, втечненият газ, агнешкото, пилешкото и телешкото, метрото, водният сектор и минното дело, пристанище и летище, сиренето и кашкавалът, здравеопазването, туризмът и недвижимите имоти, както и сградата на банята в "Овча купел", национален стадион, 4-етажен паркинг до спортната зала, "за да могат всички посетители да паркират", и спонсорство на тенис турнир.
След посещението на катарския премиер част от списъка отпадна, за друга част се мълчи. Около останалото витаят неясноти и съмнения, подсилени от доста приповдигнати изказвания.
200 милиона "за добър ден"
Катар ще депозира в БНБ 200 милиона долара като "доказателство за сериозност" на инвестиционните си намерения, обяви катарският премиер. Новината е радостна като обещание за шестица от тотото, но е и също толкова неправдоподобна. Защото в случая нищо не налага намеренията да се доказват предварително. Още по-странно е, когато хипотетични инвестиции за 100 милиона, колкото бяха обявени, се гарантират с 200 милиона.
"Не знам колко инвеститори са сложили по 200 милиона долара депозит в БНБ за добър ден", каза българският премиер, сякаш става дума за подарък. Но не е. По-скоро прилича на обещание за заем с необявена лихва. "Премиерът на Катар е като нашия Дянков - не дава пари за нищо", каза още българският премиер. Какво или колко е „нещото”, което се очаква срещу тези 200 милиона, не е ясно. Засега има български план за обръщане на милионите в агнета, телета или пилета, но за него след малко.
"Ще прекроим транспортната карта на Европа!"
За пътя от Русе през Търново до Свиленград е ясно, че евентуално би струвал около милиард-милиард и половина евро. Но пък ако стане, както казва премиерът, „ще прекроим транспортната карта на Европа”. Твърдението му е леко попресилено в европейската си част и твърде преждевременно в българската. Защото намеренията и решенията за такъв тип строителство би трябвало да бъдат предшествани от проучване на трафика, постъпленията и възвръщаемостта, които биха придали икономически смисъл на инвестицията. Такова проучване обаче няма.
Не е ясна и процедурата за възлагане и избор на изпълнител. В това отношение единственото сигурно е посочената от мнозина опасност да се повторят грешките от някогашната провалила се концесия на магистрала „Тракия”.
Български агънца за Катар
„Хубаво е да имаш петрол, хубаво е да имаш газ, но когато няма какво да се яде - те не са нужни.” Така българският премиер описа „окаяното” състояние на катарското емирство. Но пък България е насреща. Защото, както обясни земеделският министър, „тези, които имат пари, инвестират в храни, а няма по-добро място за производство на храни в ЕС от България". Само не е ясно защо при това положение самата България внася повече храни, отколкото произвежда.
"Де факто можем да изнесем всяко агне, което произведем", казва премиерът и теоретично е прав. Само че очевидно имаме проблем с производството на агнета. Катарците имат нужда от милиони, а ние произвеждаме само 800 хиляди годишно. Не е ясно как и дали българските производители ще устоят на изискванията, условията и огромната конкуренция на богатия катарски пазар.
Гениално простият план на Борисов
Тук на помощ идва финансово-натуралният план на българския премиер за оползотворяване на част от обещаните 200 милиона долара на депозит в БНБ. „Дават се пари за фураж на производителите, които след една година го връщат с агнета, телета или пилета. Ако на 100 малки производители с 10 или 20 овце им се дадат пари или фураж, те трябва да произведат от тях агнета, телета или пилета. Следващата година те, ако са произвели 120 агнета, връщат 100, а това, което остава, е тяхната печалба”, обясни премиерът. Планът му е гениално прост, но за съжаление икономически напълно безсмислен и неосъществим. Което допълнително внася нотка на съмнение в цялата катарска схема.
Впрочем, окуражителното в нея е реализмът на катарската страна. Веднага след политиците оттам пристигат експертите, за да разгледат подробно наличните проекти и бизнес планове. Както предупреди катарският премиер, страната му отхвърля 99 на сто от предлаганите й инвестиционни проекти заради икономическата им неизгодност. Тази откровеност показва, че ако не друго, е налице политическа воля, а не само празни приказки
