Обективно погледнато, остроумният експеримент на Саняк се явява пряко свидетелство за несъстоятелността на Втори постулат на Специалната теория (и без това фрапиращо нелогичен, основаващ се само на внушения и гола вяра). Но еуфорично настроените нейни почитатели набързо му лепват етикета "неинерциален", с което го отстраняват от пътя ѝ на научен възход, респективно, го зачеркват за обсъждане и изучаване (досега не съм попадал на изказване на Айнщайн по въпроса). А че тази оценка е несериозна, личи от самата постановка на експеримента, както следва:
Върху неподвижен постамент (система К) е лагерувано въртящо се колело с огледала (система K"). От източник на светлина се излъчва сигнал. Полупрозрачна пластина го разделя на два лъча – един по посока на въртене на колелото (нека да е надясно, по часовниковата стрелка) и втори срещу посоката на това въртене. Чрез отразяване в огледалата, лъчите описват затворени контури и интерферират върху екран. Важно е да се каже, че страните на въпросните затворени контури са прави линии...примерно, при четири огледала (едното е полупрозрачното), контурите ще представляват десен и ляв квадрати. Сиреч, трябва да е ясно, че светлинните сигнали не следват дъгата на колелото и не се влияят от начина на движение на огледалата, тъй като влизат в мигновен (без времеинтервал) допир с тях.
И така, според Втория постулат, двете интерференции трябва да съвпадат, без значение дали колелото с огледалата (система K") е в състояние на покой или движение (въртене) относно постамента (система K). Опитът обаче показва друго. Съвпадане се регистрира само при покой на колелото – лесно обясним резултат, тъй като тогава квадратите-затворени контури са напълно еднакви. Докато при неговото завъртане се наблюдава разместване на интерференчните ивици в зависимост от периферната му скорост v. Зад това фактическо положение стои строга логика. По посоката на въртене огледалата "бягат" от лъча, което удължава страните на описания десен квадрат. А срещу посоката на въртене огледалата пресрещат лъча, което скъсява страните на описания ляв квадрат.
С една дума, при движение на колелото двата срещуположни лъча изминават различни пътища (изглежда, сякаш се движат с различни скорости v1v2), поради което се изявяват като еднопосочни. И ако разгъна опита във вид на прословутия движещ се вагон, интерференчната картина все едно отчита разновременното пристигане на лъчите до предната и задната страни на вагона, в разрез с твърдението на Втория постулат (много удобната възможност за синхронизиране на часовници се оказва илюзорна за движещите се системи...остава валидна единствено в идеалната система Ко на светлината).
Все пак, за пресичане на спекулациите и увъртанията, опитът може да бъде преоформен в следния инерциален вид:
В равнината на неподвижния постамент (система К) инерциално се движи пътека (система K") с дължина АВ (нека се движи в посока от А към В) и широчина L между страните С и D (СD=L). Вертикално по страни С и D се монтират шахматно огледала. Полупрозрачна пластина разделя светлинен сигнал на два лъча. Чрез система от огледала, единият лъч се насочва към край А на пътеката, преминава я по посока на движението, отразявайки се зигзагообразно от нейните огледала, след което се връща на пластината и интерферира върху екран. Вторият лъч следва обратния път – попада върху пътеката в край В, изминава зигзагообразния участък срещу движението, връща се на пластината и интерферира върху екрана. Очакванията са и сега интерференциите на двата лъча да не съвпадат. Разместването им би следвало да зависи от скоростта v на движение на пътеката (при фиксирани брой огледала върху нея и широчина L между страните С и D)
----------------------------------------------------------
Александър Николов © 2010-2016 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2016)
Да се закрие Министерството на здравеопа...
Кратко послание към боящите се от Бога в...
03.11.2016 19:37
В равнината на неподвижния постамент (система К) инерциално се движи пътека (система K') с дължина АВ (нека се движи в посока от А към В) и широчина L между страните С и D (СD=L). Вертикално по страни С и D се монтират шахматно огледала. Полупрозрачна пластина разделя светлинен сигнал на два лъча. Чрез система от огледала, единият лъч се насочва към край А на пътеката, преминава я по посока на движението, отразявайки се зигзагообразно от нейните огледала, след което се връща на пластината и интерферира върху екран. Вторият лъч следва обратния път – попада върху пътеката в край В, изминава зигзагообразния участък срещу движението, връща се на пластината и интерферира върху екрана. Очакванията са и сега интерференциите на двата лъча да не съвпадат. Разместването им би следвало да зависи от скоростта v на движение на пътеката (при фиксирани брой огледала върху нея и широчина L между страните С и D)"""
Колкото до ОТО, грешиш. Там нещата са по-сложни. Тя е построена върху верен Принцип и известна част от нея не може да се пипа.
06.11.2016 08:49
Двата постулата на СТО били механично привнесени в ОТО ? защо смяташ така ? обоснови се. Приятен ден!