Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца и Мито Панов Каймакчийски – това са четиримата българи включени в съдебната комисия, осъдила Левски на смърт чрез обесване.

Историците и обществениците 142 години спорят дали на 18 или на 19 февруари е обесен Дякона Васил Левски. Спорят и къде е гробът му.

Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател. Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са пратили хладнокръвно и съзнателно на обесване Апостола. Обществото е дало присъдата си към тях, но имената им никога не трябва да се забравят, въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.

Това са: Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

В съдебната комисия са включени и първеницте на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал. /faktor.bg/

Коментар от случаен:

Бавно и мъчително, но истината ще излезе. Към предателите на Левски спокойно можем да присъединим и професионалните ни историци, които пишат учебниците ни. Констатацията за горните четирима е вярна. Но цялостната картина на този черен период от историята ни много лесно може да се възстанови и ще видим, че това е бил един доста по-голям план, за унищожаване на вътрешната организация на Левски, който обслужва само една велика сила, във възможностите на която е и да го организира. Тази велика сила е имала планове да ни "освобождава" и то по особен начин, половинчато, та да може когато превзема проливите да не и пречим, а след това, и да изчезнем като независима държава. И за неизкушен от историята българин целият план може да бъде възстановен, защото знаем резултата, знаем основните факти, а са известни и основните участници в него. Та, тази велика сила е вербовала агентура сред богатите и издигнати българи, а на много от тях е помагала да придобият първоначалното си богатство, на други е давала стипендии в нейни учебни заведения. По-посредствените, но буйни и деятелни, тя им е плащала и ги е правила "професионални" революционери, като например Петко Киряков, Димитър Общи и доста други. Всичко това го е правила, както сред емиграцията, така и във вътрешността.

Задължително, тази велика сила е следяла всички революционни структури и се е стремяла да внедрява в тях лица и да ги манипулира. За това не е жалила пари. И е постигала значителни успехи. Ударила е на камък обаче при Раковски и Касбов. А директен удар срещу нея е бил Дяконът с неговата вътрешна организация. Първият опит за подчинението и е със сливането и с външната организация, на Каравелов, който, обаче се оказва не твърде успешен. Тогава тя прибягва да унищожаването и. Не трябва да подценяваме турската власт, че не е знаела, защото дори да не е, граф Игнатиев е правил нужното да й подскаже. При всички случаи турците не са отдавали значение, защото са знаели, че зад организацията не стои велика сила, и че българите нямат пари. Тогава северната велика сила решава да активизира властите. Могат лесно да бъдат открити хората, чрез които е задействан планът. Каравелов налага неграмотния и своенравен сърбин - Общи, на Левски, при ясно изразено негово нежелание!Тетевенските чорбаджии хаджи Стани Врабевски и Петко Милев, учасници в комитета дават идеята и пари на Общи да нападне пощата, при изричното несъгласие на Левски. След обира, същият Общ, раздава наляво и надясно пари, което говори, че целта му е била провал. След провала, не само, че почва да предава още от началото, но и агитира и другите да го правят.

Каравелов пък, най-главният революционер, от "случайно недоглеждане" допуска главният архив на вътрешната организация да попадне в турците и да стане доказателство в съда. Нали следите до тук случайностите! Самото залавяне в Къкрина е една образцова полицейска операция, при която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях, операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям - да се залови ръководителят. И зазбележете - нито един от хората от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не са били съдени. Марин Поплуканов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение. Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч, като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет. Чел е Гьоте, Шилер. Белински, Чернишевски. А Ловешкият комитет до април 1872 г. е бил Централен. Не било възможно Русия да изпусне и да не внедри свой човек в него!Че това е бил Никифоров няма никакво съмнение. Като семинарист в Белград, Кръстю е живял у Рковски и е помагал в печтницата. Когато правителството иска да съди Раковски за антируска статия, Кръстю Никифоров поема вината.

Та, този достоен човек, след това е обвинен и осъден по друг случай на 3 години затвор, за това, че е разбил един сандък на Раковски и е крал от него пари. Някой може ли да повярва!Човекът просто е търсил документи, познайте в полза на кого!.... Да се върнем в Ловеч. Пръв е задържан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под домашен арест в дома на попа. Останалото всички го знаете и за писмата, и т. н. Враждата между Поплуканови и поп Кръстюн е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина са склонили Величка, сем. Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца да извършат предтелството. Задържането извън Ловеч е било задължително при такава оперция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода, срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие - не вярва в организацията, а се уповава на Русия.... Да се поставим на мястото на каймакамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого/Николчо/, то, той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол -върнал се е и е казал: "Шефе, тръгнаха, те са". Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат.

Двадесет минути преди заптиетата да потропат, ханджията - Христо Цонев - Латинеца, излиза, да търси кон за Левски.... В 2 часа през нощта!Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тогава или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели, кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен, че им е казал, че е вътре, той им е посочил и каде да се разположат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал, не е от значение. В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни, че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев, на Левски да не се помага. Каравелов пък, още след първите вести за разгрома е писал на Левски да вдига въстание!!!!.... За залавянето е награден само каймакаминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди освобождението. Това е била сигурно тайната награда от великата сила. Можем само да кажем: "Прощавай, бай Василе!"