Икономика  Основна статия: Икономика на Русия Небостъргачи в Москва. Руски космически кораби „Прогрес“ и „Союз“, използвани за снабдяване и транспорт до МКС.

Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. Икономиката ѝ е уникална с това, че се формира около ядрото на бивша комунистическа суперсила — СССР

Русия има пазарна икономика, с огромни природни ресурси, особено на петрол и природен газ. Русия има 10-та по големина икономика в света от номиналния БВП и 6-та по големина от паритет на покупателната способност (PPP). От началото на 21 век, по-високото вътрешно потребление и по-голямата политическа стабилност, заздравяват икономическия растеж на Руската Федерация. От 2000 до 2008 г. икономиката на страната расте, средно със 7% годишно. Средната месечна работна заплата в Русия е 640 щатски долара в началото на 2008 г., а е била 80 $ (щатски долара) през 2000 година.^[129] В края на 2010 г. средната месечна заплата в Русия е 750 $,^[130] докато данъка върху доходите на физическите лица, се изплаща в размер от 13% на повечето доходи.^[131] Приблизително 13% от руснаците са живели под прага на бедността през 2010 г.,^[132] в сравнение от значителното му намаляване от 40% през 1998 г., в най-лошaта точка след разпадането на СССР. Безработицата в Русия е 6% през 2007 г., което е спад, сравнение с 1999 г., когато безработицата е била 12.4%.^[133] Средната класа се е увеличила от 8 млн. души през 2000 г., до 55 млн. души през 2006 г.^[134]

От 2003 г. насам, износът на природни ресурси, започна да намалява в икономическо значение, като вътрешния пазар е значително засилен.^[135] Приходите от петрол за износ, позволява на Русия да увеличи валутните си резерви от 12 млрд. долара през 1999 г., до 597.3 млрд. долара. Макроикономическата политика, водена от министъра на финансите Алексей Кудрин е разумна и стабилна, с излишък от приходи, които се съхраняват в Стабилизационният фонд на Русия.^[136] През 2006 г. Русия изплаща по-голямата част от своите огромни дългове,^[137] оставяйки с един от най-ниските външни дългове сред големите икономики. Посредством стабилизационен фонд Русия успява да излезе от глобалната финансова криза в много добро състояние, отколкото много експерти са очаквали.

По-опростен данъчен кодекс, приет през 2001 г., намалява данъчното бреме върху хората и драстично увеличава държавните приходи.^[138] Русия има плосък данък от 13%. Това я нарежда като страната, с втората най-атрактивната лична данъчна система за единични мениджъри в света, след Обединените арабски емирства.^[139] Според „Bloomberg“, Русия се счита за доста по-напред от повечето други богати на ресурси страни в икономическото си развитие, с дълга традиция на образованието, науката и промишлеността.^[140] В страната има повече завършили висше образование, отколкото в Евразия.^[141][142] Планувано е един трилион долара да бъдат инвестирани в развитие на инфраструктурата до 2020 г.^[143]

Селско стопанство (първичен сектор)  Основна статия: Селско стопанство на Русия Нива край село Ройка.

Общата площ на обработваемата земя в Русия се оценява като 1 237 294 кв. км през 2005 г., четвъртата по големина в света.^[144] През 1999-2009, селското стопанство на Руската Федерация, демонстрира стабилен растеж,^[145] а страната се превръща от зърно вносител, в третият по големина износител на зърно, след ЕС и САЩ.^[146] Производството на месо е нараснало от 6 813 000 тона през 1999 г. на 9 331 000 тона през 2008 г., и продължава да расте.^[147]

Това възстановяване на селското стопанство е подкрепенo от кредитната политика на правителството, което помага както на отделни фермери, така и на големите приватизирани корпоративни ферми, каквито веднъж са били съветските колхози и все още притежават значителен дял на земеделска земя.^[148] Докато големите стопанства се концентрират главно върху производството на зърно и отглеждането на продукти, малки частни парцели произвеждат по-голямата част от държавния добив на картофи, зеленчуци и плодове.^[149]

С достъп до три от световните океани— Атлантическия океан, Арктика, и Тихоокеанския басейн- Руски риболовни флоти са с основен принос за предлагането на риба в света. Общият улов на риба е 3 191 068 тона през 2005 година.^[150] И двата износа и вноса на риба и морски продукти нараства значително през последните години, достигайки съответно $ 2.415 и $ 2.036 млн. през 2008 г.^[151]

Промишленост (вторичен стопански сектор)  Основна статия: Промишленост на Русия Волга Сайбер.

Руската федерация разполага с огромни запаси от всички видове полезни изкопаеми и минерали. Добиват се злато, сребро, платина, желязна руда, боксити, мед, никел, олово, цинк, калай, волфрам, молибден, живак, фосфорити, скъпоценни камъни и др. Русия е на първо място в света по добив и преработка на диаманти. Близо 10% от работоспособното население, квалифицирано за промишлена дойност, е заето в областта на металургията. Металургичната дейност осигурява достатъчно суровини за пълноценно развитие на всички видове промишлени отрасли.

Развити са химическа промишленост, машиностроене (военно и космическо, промишлено оборудване, морски и речни кораби, самолети и вертолети, автомобили, автобуси, трактори и други селскостопански машини, електроника и електротехника, атомни реактори, жп вагони и локомотиви и др.), дървопреработвателна, целулозно-хартиена, текстилна и шивашка, хранително-вкусова промишленост и др.

Електронната промишленост е от голямо значение, и осигурява високотехнологични компоненти за други два стратегически отрасъла — оръжейната и космическата промишленост. Русия е втора в света по приходи от износ на оръжие и първа по брой на сключени оръжейни сделки.^[152]

Повечето предприятия са с остаряло оборудване, но в процес на модернизация.

Енергетика  Основни статии: Енергетика на Русия и Ядрена енергетика на Русия Русия е ключов петролен и газов доставчик на голяма част от Европа.

През последните години Русия често е описвана в медиите, като енергийна суперсила.^[153][154] Страната има най-големите световни резерви на природен газ,^[155] 8 най-големи петролни резерви,^[156] и втората по големина запаси от въглища^[157] (245 милиона тона годишен добив). Русия е водещият световен износител на природен газ^[158] (36,4% от световните запаси, 571 милиарда м³, годишен добив), също така е най-големият износител и производител на петрол (нефт)^[159] ((13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив). Един от най-големите потребители на руски газ е Европа, която бива снабдявана чрез система от няколко газопровода. Някои държави, като България и Финландия, употребяват само газ от Русия. Китай, Южна Корея и Япония от своя страна са едни от най-големите консуматори на руски нефт. Международната енергийна агенция- на петролния пазар, заяви, че Русия е най-големият производител на петрол. На 1 януари 2011 г., Русия заяви, че е започнала редовни превози на петрол за Китай, с план да се увеличат до 300 000 барела на ден през 2011 година.^[160]

Русия е на 3-то място най-голям производител на електрическа енергия в света^[161] и 5-та по големина на възобновяем производител на енергия, последното се дължи на добре развитото хидроенергитическо производство в страната.^[162] Големи ВЕЦ са построени в Европейска Русия покрай големи реки като Волга. Азиатската част на Русия също така разполага с голям брой големи водноелектрически централи, обаче в голяма степен остава неизползван гигантския водноелектрически потенциал в Сибир и руския Далечен изток.

Русия е първата страна, развила гражданска ядрена сила и с първата в света изградена атомна електроцентрала. В момента страната е четвърта по големина ядрен производител на енергия,^[163] цялата ядрената енергетика в Русия, се управлява от Rosatom State Corporation. В страната съществуват 11 атомни електроцентрали с общо 32 ядрени реактора. През 2005 година капацитетът на ядрените реактори е бил общо 21 244 гигавата. През същата година общото производство на електричество е възлизало на 951 теравата. Секторът се развива бързо, с цел увеличаване на общия дял на ядрената енергия от настоящите 16,9% на 23% и с цел намаляване на вредата върху околната среда и постигане на устойчиво развитие до 2020 г. Руското правителство планира да отпусне 127 милиарда рубли (5,42 млрд. $) за федерална програма, посветена на следващото поколение технологии за ядрена енергетика. Около 1 трилион рубли (42,7 млрд. $) е планирано да бъдат отпуснати от федералния бюджет за ядрена енергия и развитието на индустрията преди 2015 г.^[164]

Транспорт (третичен стопански сектор/услуги)  Основна статия: Транспорт в Русия Високоскоростен влак „Сапсан“.

Русия има обширна и добре развита транспортна мрежа. Държавната железопътна компания (Российские железные дороги ) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Компанията допринася над 3,6% от БВП на Русия и поддържа 39% от общия трафик на товари (включително тръбопроводите) и повече от 42% на пътническия трафик.^[165] Железопътните линии на Руската Федерация са с обща дължина от 87 157 км, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 км от пистите са електрифицирани,^[166] което поставя Русия на първо място в света, и в допълнение има повече от 30 000 км промишлени общо превозвачески линии. Железниците в Русия, за разлика от по-голямата част от света, използват широко междурелсие от 1,520 mm (4 фута 11 5/6), с изключение на 957 км на остров Сахалин, където се използва тесен габарит от 1,067 мм (3 фута 6 в). Най- известната железопътна линия в Русия е Транссибирската железопътна линия, обхваща рекордните 7 часови зони, обслужваща най-дългите непрекъснат услуги в света. Най-дългите жп-маршрути в света — Москва-Пхенян (10 267 км, 6 380 мили),^[167] Москва-Владивосток (9 259 км, 5753 мили), Киев-Владивосток (11 085 км, 6888 мили).^[168] Чрез влакове Русия има връзки с Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (през Калининград), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия и Северна Корея. Има предложение за изграждане на директна връзка и с Норвегия, през Финландия и Швеция. Обмисля се построяване на връзка между Русия и САЩ (Аляска) под Тихи океан.

Лого на Аерофлот.

Към 2006 г., Русия има 933 000 км пътища, от които 755 000 са асфалтирани.^[169] Някои от тях изграждат Руската федерална магистрална система. С голяма площ на земята, Русия е с най- ниска магистрална плътност от всички страни от Г-8 и БРИК.^[170]

Русия има 102,000 км (63,380 мили) вътрешни водни пътища, най-вече от природни реки или езера. В европейската част на страната мрежа от канали свързва басейните на големите реки. Столицата на Русия- Москва, понякога се нарича "портата на петте морета", благодарение на своите плавателни връзки до Балтийско море, Бяло море, Каспийско море, Азовско море и Черно море.

Главни морски пристанища на Русия включват Ростов на Дон на Азовско море, Новоросийск на Черно море, Астрахан и Махачкала на Каспийско море, Калининград и Санкт Петербург на Балтийско море, Архангелск на Бяло море, Мурманск на Баренцово море, Петропавловск-Камчатски и Владивосток на Тихия океан. През 2008 г. страната притежава 1448 морски търговски кораба и единственият в света флот на ядрени ледоразбивачи. Руската Федерация прави голям напредък на икономическата експлоатация на континенталния шелф на Русия в Арктика и развитието на морската търговия през Северния морски път между Европа и Източна Азия.

С обща дължина на тръбопроводи Русия е на второ място след САЩ. В момента много нови проекти за газопроводи се реализират, включително и "Северен поток" и Южен поток газопроводи за природен газ за Европа, и Източен Сибир - Тихия океан петролопровода (ESPO) на руския Далечен изток и Китай.

Русия има 1216 летища,^[171] най-натоварените- Шереметиево, Домодедово, Внуково в Москва и Пулково в Санкт Петербург. Общата дължина на пистите за излитане и кацане в Русия надхвърлят 600 000 км.^[172]

Обикновено големите руски градове са добре развити и с разнообразни системи за обществен транспорт, с най-разпространените разновидности на експлоатираните превозни средства, каквито са автобуси, тролейбуси и трамваи. Седем руски градове, а именно Москва, Санкт Петербург, Нижни Новгород, Новосибирск, Самара, Екатеринбург и Казан, имат подземно метро, докато Волгоград разполага с метротрам. Обща дължина на метрата в Русия е 465 4 км. Московското метро и Санкт Петербург "Метро" са най-старите в Русия, открити през 1935 г. и 1955 г., съответно тези две са сред най-бързите и най-натоварените метра в света, известни са с богати украшения и уникален дизайн на техните станции, което е обща традиция на руското метро и железопътни линии. Московското метро е второто най-натоварено метро в света след това на Токио-Япония.

Наука и Техника Центрофуга за обучение на космонавти в космическата школа "Юрий Гагарин"

Русия има традиции в областта на науката, най-вече физиката, математиката, биологията, медицината и химията, датиращи още от имперската епоха. Руската академия на науките е основана през 1724 с помощта на Готфрид Лайбниц, под ръководството на Петър Велики. Един от най-ранните и известни академици на РАН е Витус Беринг, първият европеец, стъпил в Камчатка, Алеутските острови и Аляска. Михаил Ломоносов е един от пионерите в химията в Руската империя. Първата употреба на етер като упойка е осъществена от Николай Пирогов. Сергей Прокудин-Горски разработва цветната фотография по време на управлението на последния руски император, Николай II.

Лаборатория по биотехнологии в Дубна

По времето на СССР за науката биват отделяни много средства, но някои от най-големите руски учени — като Георги Гамов, бягат от страната в следствие на репресиите на Сталин. Сред най-известните руски изобретатели от съветската епоха са Михаил Герасимов (създателят на основните методи за възстановяване на човешки облик чрез изучаване на скелетни останки), Дмитрий Максутов (Телескоп на Максутов, през 1941), Дмитрий Гарбузов (първия лазерен диод с продължителна вълна — устройство, считано за първата разработена нанотехнология) и Николай Басов (изобретява лазера едновременно с Чарлз Хард Таунс, и двамата получават Нобелова награда). Един от най-големите и най-стари институти за ядрени изследвания се намира в Дубна. Големи съоръжения за геофизични и атмосферни изследвания са йоносферните нагреватели в комплекса Сура, край Мончегорск и Горки. Оптико-електронният комплекс Окно, въведен в експлоатация през 2004, осигурява денонощно наблюдение на Космоса.

Към края на Втората световна война ракетните технологии се очертават като едни от най-важните средства за военно и научно надмощие. СССР им отделя голямо внимание, благодарение на което е създадена и първата в света зенитно-ракетна система (С-25, 1954). В следствие на усиленото разработване на различни видове балистични ракети, в Съветския съюз стартира първата в света космическа програма. В края на 50-те под ръководството на Сергей Корольов са отбелязани няколко важни постижения — първата междуконтинентална балистична ракета (Р-7), изстрелването на Спутник (1957), изпращането на живо същество в Космоса (кучето Лайка, 1957), както и първият човешки предмет, приземил се на друго небесно тяло (Луна 2, 1959). Кулминацията на съветските усилия за покоряване на космическото пространство е полетът на Юрий Гагарин през 1961 — първият човек, успял да напусне Земята и да се завърне обратно. След като САЩ осъществяват първото кацане на човек на Луната през 1969, СССР започва програма за изпращане на робот там. Луноход 1 се приземява и изпълнява мисията си успешно на Луната през 1970, превръщайки се в първия робот, достигнал друг свят.

Руската федерация активно разработва технологии с широко бъдещо приложение, като плазмени двигатели и средства за управляем термоядрен синтез.

Използвала си много източници - откъде намираш време?!