Ако попитате за Алеко Константинов, едва ли някой ще изрази каквото и да било съмнения за кристалната му личност, за забележителното му творчество. Краткият живот на Щастливеца наистина е израз на неговия девиз: „Свобода, честност и любов”. Уникалната писателска зоркост за съмнителните явления, с които се е сблъсквал и на които се е противопоставял, е немислима без вътрешна разкрепостеност, без доблестно отстояване на високите идеали, за да е възможна окриляващата сила на любовта!
       Когато се обсъжда литературното му наследство има някои уговорки. Най-вече се спори дали емблематичният образ на Бай Ганьо е социален или е национален типаж. Феноменално е „откликнал” за руско издание Максим Горки, който в партийния официоз „Правда” помества рецензия, с която порицава издателското начинание. За класическата ни творба опитва да се застъпи Георги Бакалов, пише открито писмо до Буревестника, ала то си остава непубликувано…
    Но Алеко е имал дейност, за която се изисква точна преценка. Изключвам ролята му за зараждането и развитието на туризма, която все току се изтъква на преден план. Големият му принос е в областта на правораздаването. Защото е имал смелостта да разнищи едно от най- нашумелите убийства в новата ни история. Юрист по образование и адвокат по професия, той е ангажиран да защитава подсъдими за покушението уж срещу Стамболов, като жертва станал финансовия министър Христо Белчев. Неговата версия е коренно противоположна на официалното следствие, довело до строгите присъди за четирима обесени и за хвърлените в затвора Петко Каравелов и Трайко Китанчев. Според писателя-адвокат убийци на спътника на Стефан Стамболов са самият премиер-министър и придружавалият го стражар Спас Антонов!
        Доказателствата са поместени в книгата „Алеко Константинов като адвокат” (2012г.), издадена от Висшия адвокатски съвет. Има ги в защитната реч, при оправдаването на Илия Георгов, но от протокола виждаме, че когато следвало да се посочат имената на действителните убийци, съдията се намесва. Ето пояснението на стр. 85 в бележките за пасажа от защитната реч на Алеко: „Стр. 77. ...че убийците са …(председателят пресича защитника) – очевидно недоизказаните думи са: „стражаринът Спас Антонов и Стефан Стамболов”.
     Мистификацията на политическото убийство е разкрита докрай в редакционна статия на вестник „Знаме” от 23 декември 1894 г. за делото от 16 декември. От половин година насам Стамболов е загубил властта си, като вестникът се списва с прякото участие на Алеко Константинов. Това дава основание на известния текстолог Илия Тодоров да посочи в бележките: текстът е на адвоката, запознат с подробностите на делото. Научаваме в пряк текст, че убийството на министъра на финансите Белчев е станало по инсценировка, за да се отстранят противниците на едноличния режим на Стефан Стамболов.
           Цитирам няколко пасажа:
„Г. Георгов беше осъден от първата инстанция и оправдан от апелацията още по време на Стамболова. Алчний за кръв и за невинни жертви бивш премиер не остана доволен от оневинението на г. Георгова и заповяда да се касира делото, което и стана благодарение на зетят на г. Стамболова в касацията, който за срам и позор на правосъдието в България, е още върховен съдия в касацията, както и благодарение на натиска, употребен от правителството.
Ако делото беше изследвано от компетентните власти, а не от самаго Стамболова и неговите административни и полицейски чиновници, ако беше разгледано от компетентните съдилища, а не от екстренните военни, ний напълно сме убедени, че ни един от ония, които паднаха жертва на кръвожадието и зверското ожесточение на г. Стамболова, не щяха да бъдат окачени на бесилката...Ний се надяваме, че правителството ще се възползува от новите излезли наяве обстоятелства, за да направи ново следствие по това дело, да се разкрият потайностите на мистериозното убийство на Белчева, да се издирят същинските убийци (макар и да няма съмнение, че те са стражарят и Стамболов) и да се възстанови честта на невинно осъдените. Тук има хора, които не само невинно са лежали с години в затвор, но и които невинно са обесени и обществото има интерес да настои за по-голяма светлина върху нечистите дела и мошенически съчинявани комплоти и съзаклятия от един велик престъпник и злодей, какъвто е бил и е г-н Стамболов”(стр. 83-84)
Ето какво е действителното величие на„държавника”, когото в наши дни възхваляват с нестихващи дитирамби. И разните уговорки за „противоречивост” на личността му не са в състояние да отменят ПРЕСТЪПНОСТТА на ренегата…
      Такава е истината, завещана ни от самия Алеко КОНСТАНТИНОВ. Другото е тежка проява на академична дислексия.

За повече подробности можете да се запознаете с моята обширна студия „Митът Стамболов”:

http://literaturensviat.com/?p=3372

 

 

Макар и хвален и от авторитетни свои съвременници, спомените на Вазов за безцеремонното му участие в революционната дейност на българите в Румъния, а и лесното му отърваване при въстанията в които участва, са оставили в мен незаличими съмнения в почтеността на тази личност. Вашият постинг ги потвърждава.

Съмненията си съм изразил още в "Митът Стамболов", но благодарение на Алеко проумявам, че Стамболов влиза в компанията на ред злодейци от художественото наследство като Борис Годунов или Макбет. Както и от историята като Хитлер, Сталин, Пол Пот, Садам, Кадафи, Иди Амин. Повечето са действали чрез свои наемници и "специалисти" от съответните служби. Но да извършиш престъпление със собствените си ръце и така да създадеш повод за разправа с политическите си противници... Това надхвърля дори паленето на Райхстага и убийството на Киров. И е бил прав Петко Славейков в констатацията си за Стамболов: "Че е своекорестен и е направил и ще направи много по-голямо зло на народа си отколкото да го ползува, защото си позволява да си играе със съдбата на отечеството си. Цени своите интереси по-горе от интересите на народа. “Народът съм аз” е неговата девиза.”
Уви, такава е истината, която научавам от адвоката А.К., докато смятах версията за случайното убиване на Белчев вместо Стамболов за чиста монета. Било е фалшификат под диктовката на премиера-диктатор и пряк убиец на спътника си...
И става обяснима циничната реплика кой щял "да има" вдовицата Мара Белчева, за която свидетелства Добри Ганчев, присъствал на опелото. Така и Ричард ІІІ задиря лейди Ана при гроба на човека, когото е умъртвил. Страшен комплексиран бездарник, завистник и грабител. А най-страшното е, че му се въздават хваления, величаене, името му се произнася на тържествени проверки. А е достоен за почитта ни Алеко, когото гузните последователи на Стамболов премълчават. Нали и той е жертва на покушение. И нещо ме съмнява дали са се прицелвали в спътника му. Вероятно е съставена по-"безобидна" версия при премахването на неудобната честна и талантлива личност. Но вече е нямало кой да изследва този заговор. Жертва е самият разобличител на мерзавците!..